Date/year of birth: 1934
Genres:
Periods:
Родена е на 20.12.1934 г. в с. Братя Кунчеви, Старозагорско. Живее в с. Дебращица, общ. Пазарджик. Oт 1960 започва работа като лаборант в Българска фотография, Пазарджик.
През 1970 г. е удостоена със званието „Фотограф- художник“ и е назначена за ръководител на Центъра за фотоинформация и фотопропаганда, а от 1983 г. е негов отговорен редактор. Носител на наградата за 2010 г. за цялостен принос в развитието на културата на община Пазарджик, както и наградите: „Почетен знак” на Пазарджик за 2018 г.; Почетната статуетка АКАДЕМИКА на НСФА за 2011 г.; първа награда на Първия международен фото-конкурс „Земя за всички“ в София 1995 г.; международен конкурс „PENTACON-ORWO“ в ГДР; участие в националната изложба „Пирин – фото“; участие в Биеналето в София и много др. Има множество публикации в българския и чуждия печат. Тя е постоянен сътрудник на ДКТ „К. Величков“ гр. Пазарджик от 1970 до 1990 г.
РОДОПА – ЗЕМЯ БЪЛГАРСКА
Изложбата предава художествения образ не само на планината и земята, но и на родопската жена като обобщен образ на българката, който напомня на Вазовата „Една българка“. Фотографиите и’ са образът на земята, вярно Родопите, но и този образ е достатъчно обобщен, за да тръгне от Родопите и за да представи земята въобще… Душата на земята е централен образ и тема. В този смисъл и струва ми се, че това не е спекулативно наблюдение – пейзажите ѝ приличат на портрети, а е вярно и обратното – в някакъв смисъл портретите на родопчаните, на родопчанките върху лицето, на които е изписана собствената им история в отношение със земята, в голяма степен, приличат по някакъв начин на пейзажи. Гледаш самите Родопи в тези лица. Те разказват за планината и България. Изложбата е богатство, което нашата култура притежава благодарение на Петра. Тя е класик на българската фотография. Самият ѝ подход към работата е класически в най-красивия смисъл на думата, без изхвърляния, без напразни ходове, без случайност.
