Archives: Photographers

Георги Ст. Георгиев

Роден в гр. Казанлък. Издава три моно- графии: „Фотографията и военното дело” „Приложение на фотографията в археологи- ческите изследвания” и „Съдебното след- ствие и фотографията”. Прави едни от първи- те аероснимки по време на Балканската вой- на при обсадата на Одрин, а през Първата све- товна война – първите аероснимки на гр. Солун. През 1920 г. основава Български фото- клуб в София, на който дълги години е поче- тен председател. Печели многобройни меда- ли, почетни дипломи и отличия от редица престижни между- народни конкурси. В България провежда над 30 конкурса по фотография. Публикува десетки статии в български и чуждестранни списания. През 1950 г. по негова инициатива се създава първото Държавно полувисше училище за кинематография и фотография, в което е директор и препода- вател. През 1953 г. поставя началото на фотопериодиката у нас с уникалното издание „Фотовести” и организира първата национална изложба по художествена фотография.

ГОЛО ТЯЛО

Фотографиите на Георги Ст. Георгиев от колекцията „Голо тяло” трябва да бъдат видени с един по-широк поглед, който да прозре техния принос за прехода на родната ни култура от традиционна към модерна, като Георги Ст. Георгиев вероятно е най-типичният предста- вител на модернизма в българската фотография преди Втората световна война. И той съвсем неслучайно пре- връща голото тяло в свой обект, защото то има потен- циала да руши стереотипи и да прекрачва табута, каква- то е целта на модернистите. За да се приеме провока- цията на традиционния морал обаче, голотата трябва да бъде освободена от принадлежността си на натурата и да се трансформира в художествена фикция с отчетливи сим- волистични интонации. Актовете на фотографа през 30-те години на миналия век носят едновременно етически и естетически бунт, които в модерното изкуство съвпадат.

Никола Стоичков

Никола Стоичков е роден през 1917 г. в София. Професионален фотожурналист. Носител е на наградата „Златното перо”, прави десетки авторски изложби в стра- ната и чужбина, участва в жури на реди- ца национални и международни фото- изложби и е в ръководството на Клуба на фотодейците в България. Подпомогнал израстването на много млади фотожурналисти. По случай 150 години от откриването на фотографията, през 1989 г. Никола Стоичков е награден с юбилеен плакет и диплом за приноса му за развитие на фотографията в България. През 2000 г. получава почетна грамота и почетната статуетка АКАДЕМИКА. През 2017 година се навършиха 100 години от рождението му. По този повод НСФА посвещава годината на Никола Стоичков и сбъдва неговата мечта, като издава фотографски албум, показващ богатото му творчество.

ДЕН ПЪРВИ СЛЕД ПОСЛЕДНИЯ

Изложбата представя фото документи, неподправени черно-бели образни свидетелства за едно отминало време и факти, които все още предстои да бъдат разчетени безпри- страстно и максимално точно. Представената колекция от снимки го представя не само като отдаден документалист, но и като чувствителен творец, чиито малко известни творби и репортажни портрети ни представят един «Фотографиращ човек», за когото нищо фотографски интересно не може да бъде чуждо. Фотографиите след 9 септември показват как като смениш контекста на образа, изведнъж тя става съвсем различна. Изважда съвсем други истории от собствените си недра. Фактически навремето той е искал да улови една току що започваща, нова, отваряща се историческа страница. Показвайки го сега в съвремието, показваме фактически даже малко абсурдната надежда на един несъстоял се историчес- ки проект – катастрофиралата социалистическа България. Чичо Кольо се оказа репортажист, който тепърва показва много повече от това, което репортажите му най-напред са носили и което е разчетено в тях. Чрез тази изложба на Стоичков, творчеството му заживя нов художествен живот в българската културна среда, и получиха шанса да влезнат в контакт със съвременната аудитория.

Арх. Николай Попов

Архитект по образование и първоначално занятие, Николай Попов избира фотографията за своя съдба и то във време, когато това изкуство е натоварено изключително с пропагандни функции. Но нито в цикъла снимки край морето, нито в онези, донесени от пътуването до социалистическа Куба (1969) няма и намек за патетика и идеологически внушения. Резултатът е изискана художествена фотография, изчистена от излишни подробности, с графично въздействие и висока естетика. Заради показаното майсторство още през 1951г. арх. Николай Попов е удостоен със званието „фотограф художник“, а през 1961 г. и със званието EFIAP – екселенц на Международната федерация за фотоизкуство.

Синът му споделя със съжаление, че е предал част от творбите на своя баща в държавния фотоархив, защото те изгарят при пожар. Така е унищожена колекцията фотографии от Египет, където арх. Попов заминава да снима по покана на президента Гамал Абдел Насър. Но Боян Попов пази друга серия фотографии и вероятно скоро ще ги покаже пред публика. Като зет на големия ни писател Йордан Йовков, воден от чувство на дълг към именития си родственик, Николай Попов е снимал „йовковите места“ из Добруджа. А единственият внук на бележития белетрист има желание да държи буден в паметта на поколенията достоверния спомен за големите творци в рода си.

Лоте Михайлова

Лоте Михайлова е родена през 1925 година. Завършила е училище за кино и фотография.

След 9 септември 1944 г. за първи път актова снимка на Лоте Михайлова е показана в изложбен салон през 1963 г. „За пръв път на фотоизложба бе представена актова фотография, но снимката „Акт“ на Лоте Михайлова бе отхвърлена като аморална и упадъчна и това взриви участниците“, пише свидетелят на събитието Петър Боев. „Бунтът завърши с победа на новаторите. Снимката „Акт“ не само бе допусната, но и бе наградена със златен медал“, посочва авторът.

Лоте Михайлова е носител на многобройни награди, включително и два златни медала от „Снимка на седмицата“ в Мюнхен през 1973. През 2007 г. е отличена с наградата на град Марбург в рамките на програмата “Социален град”. Носител е на почетната статуетка АКАДЕМИКА. За изключителен принос за развитието на фотографията в България е наградена от Министерството на културата.

КОРЕНИ

Тя избягва контрастите, рязкото противопоставяне на бялото и черното.

В пейзажа предпочита сюжети, където земните форми не са плътни, не тежат със своята материалност, а сякаш се разтапят във въздушната среда…

В портрета предпочита образа на жената, на детето.

При това от контрастния образ на Майката, тя създаде идея за Майчинството.

В наглед незначителни сюжети тя влага общочовешка значимост, като засяга в съвременен аспект някои от вечните проблеми на живота: за доброто и злото, за измяната и благородството, за скръбта и радостта, за старостта и младостта.

Наричат творчеството ѝ „поезия в черно и бяло“, защото се възприема повече емоционално, отколкото разсъдъчно.

Петър Божков

Роден във Варна. Удостоен със званията “Фотограф-художник” и ЕFIAP. Лектор на FIAP. Дългогодишен фотограф-художник към “Българска фотография”. Творец, кри- тик, лектор, автор на множество публика- ции, член на журита, комисии, художествени съвети. Носител на български и междуна- родни отличия, участник в национални и международни изяви.

Автор на самостоятелната изложба “Земя” (1973). Работи във всички жанрове, предимно пейзажи и репортажен портрeт. Той има усещането за българската земя не като сюжет или географско понятие, а като израз на българската душевност. Активно подпомага израстването на много млади таланти. През 2000 г. получава почетна грамота и почетната статуетка АКАДЕМИКА за изключителен принос в развитието на фотографията в България.

ИЗБРАНО

Петър Божков е класикът на българската фотография. И това се знаеше още приживе, докато той беше сред нас. Неговото присъствие (да не говорим, че всичко, което казваше, се превръщаше в афоризъм) беше поведение на класик, но и сега вече, когато гледаме неговите работи в тази изложба, а него го няма – това е чувството, и това е което тази изложба показва. Знаем къде е неговата сила – в това едновременно да води художествен и доку- ментален разказ. Обикновено фотографията е постигала художествени ефекти, противопоставяйки се на собстве- ната си документална природа. Петър Божков по един най-лесен, автентичен, разбиращ се сякаш от само себе си начин ги постигаше по обратен път – събирайки доку- менталното и художественото.