Date/year of birth:
Genres:
Periods:
Един от най-значимите български фотографи. Роден е във Варна през 1946 г. В периода 1971-1981 работи като инженер-технолог в двигателостроенето. Над 30 години е на сцената на фотографското изкуство. Минал е през всичките му значими прояви и е получил най-високите отличия. Участвал е в авторитетни форуми на фотографията в почти всички страни на Европа, в САЩ и Канада и в някои от най-престижните фотографски фестивали като Les Rencontresd’ Arles и Foto Fest – фотографското биенале в Хюстън, САЩ. Творби на Гаро са част от колекцията на Фондация „Серджо Поджанела“. Посвещава работа си на тематични серии, избирайки своите субекти от различни прослойки на обществото. Носител е на почетна статуетка АКАДЕМИКА. През 2022 г. Гаро дари на НСФА изложба от 30 свои емблематични кадъра. Имахме въпрос – име на изложба!? Отговорът беше: „Просто „Гаро Кеш““.
ГАРО КЕШ
Откъдето и да тръгне – от пристанището във Варна или от улиците на Ню Йорк, от факт или от постановка – Гаро стига все до едно и също натрапчиво усещане за съществуване извън перипетиите на съществуващото. Той го измъква от гледката, подобно на стареца на Хемингуей, който измъква от морето оглозгания скелет на огромна риба. Може би и Гаро като старецът сънува лъвове, а фотографията му (заедно с житейския маниер, по който я практикува) се подчинява на някаква дзенбудистка логика на съзерцанието: онова, което тя в последна сметка показва, не може да бъде видяно, но въпреки това, трябва да те накара да продължиш да го гледаш. Пред камерата му всичко е кладенец, както впрочем и самата камера не е нищо друго, освен такъв кладенец…
ПОРТРЕТИ НА МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ
Тази изложба е приключение, продължаващо през годините, съчетаващо иронията и проникновението. С много чувственост и въображение, Нели интерпретира действителността, създавайки фотографии в най-чистия им класически вариант. Тя разчита на естетиката, на формата, изважда елегантно на показ скритите, подсъзнателни фантазии без да набляга на директната сексуалност. Размива бруталното, често търси гротеската между черното и бялото и я поднася на зрителя като завършен виртуален хибриден образ. Тялото е контур в заиграването със светлината, част от декора на разобличената реалност. Ситуациите са режисирани и разиграни по специфичния начин, чрез който Нели умее да обобщава предизвикателството. Изложбата е много лична. Резултат от дълъг и интригуващ процес, в който модел и фотограф преминават през драматични метаморфози, разменят лични пространства, втурват се с малки и големи крачки през дните и оставят в снимките много спомени и споделени емоции.
