Архитект по образование и първоначално занятие, Николай Попов избира фотографията за своя съдба и то във време, когато това изкуство е натоварено изключително с пропагандни функции. Но нито в цикъла снимки край морето, нито в онези, донесени от пътуването до социалистическа Куба (1969) няма и намек за патетика и идеологически внушения. Резултатът е изискана художествена фотография, изчистена от излишни подробности, с графично въздействие и висока естетика. Заради показаното майсторство още през 1951г. арх. Николай Попов е удостоен със званието „фотограф художник“, а през 1961 г. и със званието EFIAP – екселенц на Международната федерация за фотоизкуство.

Синът му споделя със съжаление, че е предал част от творбите на своя баща в държавния фотоархив, защото те изгарят при пожар. Така е унищожена колекцията фотографии от Египет, където арх. Попов заминава да снима по покана на президента Гамал Абдел Насър. Но Боян Попов пази друга серия фотографии и вероятно скоро ще ги покаже пред публика. Като зет на големия ни писател Йордан Йовков, воден от чувство на дълг към именития си родственик, Николай Попов е снимал „йовковите места“ из Добруджа. А единственият внук на бележития белетрист има желание да държи буден в паметта на поколенията достоверния спомен за големите творци в рода си.