Archives: Photographers

Петър Абаджиев

Роден е на 20.05.1936 г. във Варна. Доайен на българската фотография. След като завършва химия в СУ „Климент Охридски“, специализира репродукционна и обща фотография във Виена. Преподава художествена и приложна фотография в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, Нов Български Университет, Артколеж и Факултет по журналистика.
Участвува във фотографския живот с над 30 собствени авторски изложби у нас и в чужбина. Автор и изпълнител на илюстрации и оформление на календари, книги и албуми. Фотограф-художник от 1980 г. Носител е на призове, отличия и награди между които Бифота Берлин, Макон Франция, Национален конкурс Литва, световното изложение на фотографията в Япония Асахи Шимбун, “Съвременна фотография” Унгария, международния конкурс “Земята и хората”, изложбата “България – древна и млада” и много други. Освен творческата му дейност, работи блестящо в областта на образованието и помага в създаването на редица изтъкнати днес фотографи. Носител е на почетния знак на София и почетна статуетка АКАДЕМИКА.

ЮБИЛЕЙНА ИЗЛОЖБА

Подбраните фотографии са своеобразна ретроспекция, отбелязваща юбилея на автора и са вълнуваща среща с познати и непознати човешки лица, уловени пейзажни моменти и състояния. Творчеството на Петър Абаджиев се разделя на две големи групи от творби. В първата виждаме картини от реалността, много портрети на познати нам хора и пейзаж. Почти всички те са обработвани, въпреки че някои са фотографирани на филм. В другата голяма група снимки е отразена емоцията му, преплетена от фантазии и мечти.
В този смисъл творчеството на Петър Абаджиев винаги се е отличавало и се отличава с неговия ясно артикулиран авторски почерк, нещо което е особено трудно във фотографското изкуство.

Тихомир Пенов

Тихомир Пенов е роден през 1960 г. в гр. Пловдив. Образованието си получава в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства – Пловдив, Техникума по фотография и полиграфия – София и Филмовото и телевизионно училище към Академията за сценични изкуства в Прага. Работил е като студиен фотограф, външно снимане, фотограф в Медицинска Академия, вестник ”Глас”, театрален фотограф, от 1997 е в Пресфото-БТА, а от 2007 е на свободна практика. Многократно е печелил конкурси у нас и в чужбина. Има над 40 самостоятелни изложби в България, Чехия, Словакия, Канада, Швейцария, Норвегия, Дания. Дълги години Тихомир Пенов работи като фотожурналист в пресата с изключително силно за България фотоекспресионично присъствие, за което многократно е награждаван. Носител е на почетна статуетка АКАДЕМИКА.
ПОРТРЕТИ ОТ КИЛЕРА
Това е колекция, снимана дълго време, в паузите на репортажната фотография. Ползвани са различни камери и формати, различни проявители, както и различни настроения на фотографа и на моделите. Тези много чисти, много фини неща, които Пенов вади от „килера си”, ни връщат към усещането ни да не лъжем, да не проявяваме насилие върху своите модели, а да ги оставим малко да играят себе си. В тази колекция Тихомир разкрива своята юношеска, детинска душа през очите си, която е криел в килера и показва как сме забравили за красотата на фотографията. Пенов споделя, че всеки има в себе си „нещата от килера” и трябва да ги покаже някой ден. В изложбата всички снимки са черно бели, защото „това е класиката, която е по-доброто нещо, по-истински и графично показва нашата работа”.

Милан Христев

Милан Христев е роден през 1963 г. в Пловдив. С фотография започва да се занимава още като ученик през 1975 г. До завършването на средното си образование всяка година печели 1-во или 2-ро място на окръжните и национални конкурси за фотография на ТНТМ. След казармата през 1985 г. завършва Техникума по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик”. Успешно специализира в завода на ORWO в Германия през 1985 г. През 1990 г. е удостоен със званието фотограф-художник, а през 1993 г. и със званието Артист на FIAP. Представял е авторски колекции в Австрия, България, Гърция, Италия, Македония, САЩ, Швейцария, Унгария. Има участия и награди в повече от 60 български и международни общи изложби. Носител на почетната статуетка АКАДЕМИКА. Понастоящем притежава фотоателие с галерия ФОТОМАХ в гр. Пловдив.

УЛИЧНА ФОТОГРАФИЯ

Милан Христев е един от българските фотографи, които снимат непрекъснато. За колекцията си от снимки на улицата споделя кратко, че това са впечатленията, които му е предоставило ежедневието. Тя е лов на случки, фриволна парафраза от Картие-Бресон. Това е едно освободено упражнение по вглеждане. Тук стилистиката е класическа, полутонова черно-бяла фотография. Няма натрапчиви композиционни експерименти, но композицията е динамична и разнообразна, неповтаряща се. Използван е среден и общ план с разработка в дълбочина. Вниманието на автора е насочено към елементите на изображението и техния прочит, тълкуване (конотацията на снимката, по Барт), както определят стила на Милан Христев в професионалната фотокритика. Представените фотографии ще ни наведат на размисъл над лаконични визуални хайку-строфи на Милан Христев, които, събрани заедно и от дистанцията на времето, рисуват находчива картина на ежедневието в страната.

Николай Василев

Николай Василев e фотограф на свободна практика. Основните направления във фотографската му дейност са документална, репортажна и архитектурна фотография, археология, анималистика и научна фотография. Автор е на илюстрации в енциклопедични издания, албуми за архитектура, нумизматика, календари и технически ръководства.
Фотодокументирал е археологически обекти като Сердика, Пауталия, Улпия Ескус, Археологически резерват Сборяново (3D фотография на Свещарската тракийска гробница). Преподавал е в курс по фотография в Школата за запасни офицери, Враца. Автор е на шест изложби, представени в София, Кюстендил и Москва. Участвал е в повече от 100 национални и международни салона и е носител на 14 награди. Удостоен е със званията Фотограф-художник през 1979 г. През 2009 г. е удостоен със званието Артист на FIAP,
а EFIAP става през 2013 г. Член е на НСФА „Янка Кюркчиева” от 2000 г. и е бил член на Управителния съвет.
КРЕМИКОВЦИ 88
Годината е 1988, от изток се носи духът на перестройката, усеща се, че скоро нещо ще се случи, въпреки че не никой не очаква това да е крахът на цялата система. Делниците в ТМК Кремиковци са част от това време и сякаш извън него. Комбинатът е голям, сякаш вечен. В кадрите личи нюх към житейската ситуация, към малките неща от всекидневието, наблюдателност и точност на изказа. Изразните средства са пестеливи – класическа черно-бяла стилистика, без драматично засилени тъмни пространства, разработен детайл, в повечето случаи нормални ракурси. Вижда се, че авторът разчита не толкова на композиционни, геометрични и тонални решения, колкото на репортажните попадения в преследването на решаващия или нерешаващия миг.

Явор Попов

Роден на 2.12.1949 г. в София. Завършва полиграфическия техникум “Юлиус Фучик”. През 1979 г. е удостоен със званието фотограф-художник от Министерството на културата. От 1973 до 1995 г. е фотограф-редактор в редакция “Форек” – “Българска фотография”. От 1995 г. е на свободна практика. Участва в множество значими проекти, като многотомната “История на България” на издателство БАН; ”Траките“ на издателство “Урания”; Лайпциг; “40 години монументално изкуство в България“ и много др. Автор е на редица рекламни плакати, билбордове, каталози, календари и албуми. От 1980 г. участва в редица самостоятелни и общи изложби в страната и чужбина. Носител на многобройни награди като Голямата награда на националния пленер “В планината на Орфей”; почетната статуетка АКАДЕМИКА; голямата награда в Пленер на рекламната фотография, Смолян и др. Член е на Управителния съвет на Асоциацията на рекламните фотографи в България. От 2001 до 2019 г. е председател на НСФА. От март 2010 г. е фотограф в Националната художествена галерия.

ГОЛЕМИ ПОРТРЕТИ

Изложбата заслужава да бъде определена с изречение, което напомня скоропоговорка: „Фотограф фотографира фотограф“. Снимайки колеги, Явор ги изважда от центъра на „виждаща невидимост“ и ги „хвърля“ в периферията на обозримостта. Но „хвърля“ е повече от неточна дума, защото те доброволно застават пред камерата му и му позволяват, като в забравен племенен ритуал, символно да им отнеме властта. И тук можем да попитаме като Червената шапчица: „Яворе, защо са ти толкова големи портретите?“ Отговорът е: “Защото това са хартиени паметници на онези, които през последните двайсет години са проявили „героизъм на виждането“, както Сюзан Зонтаг определя фотографията.” Лично аз бих скъсал някои „паметници“ и бих поставил други, но това са голословни закани, защото единственият начин някой да излезе от корема на вълка е преди това той сам да го е погълнал. Ще кажете: какво е общото между Явор и Вълка? Способността им да поглъщат в себе си другите и те да излизат оттам не само невредими, но и по-живи отпреди.

Петра Атанасова

Родена е на 20.12.1934 г. в с. Братя Кунчеви, Старозагорско. Живее в с. Дебращица, общ. Пазарджик. Oт 1960 започва работа като лаборант в Българска фотография, Пазарджик.
През 1970 г. е удостоена със званието „Фотограф- художник“ и е назначена за ръководител на Центъра за фотоинформация и фотопропаганда, а от 1983 г. е негов отговорен редактор. Носител на наградата за 2010 г. за цялостен принос в развитието на културата на община Пазарджик, както и наградите: „Почетен знак” на Пазарджик за 2018 г.; Почетната статуетка АКАДЕМИКА на НСФА за 2011 г.; първа награда на Първия международен фото-конкурс „Земя за всички“ в София 1995 г.; международен конкурс „PENTACON-ORWO“ в ГДР; участие в националната изложба „Пирин – фото“; участие в Биеналето в София и много др. Има множество публикации в българския и чуждия печат. Тя е постоянен сътрудник на ДКТ „К. Величков“ гр. Пазарджик от 1970 до 1990 г.
РОДОПА – ЗЕМЯ БЪЛГАРСКА
Изложбата предава художествения образ не само на планината и земята, но и на родопската жена като обобщен образ на българката, който напомня на Вазовата „Една българка“. Фотографиите и’ са образът на земята, вярно Родопите, но и този образ е достатъчно обобщен, за да тръгне от Родопите и за да представи земята въобще… Душата на земята е централен образ и тема. В този смисъл и струва ми се, че това не е спекулативно наблюдение – пейзажите ѝ приличат на портрети, а е вярно и обратното – в някакъв смисъл портретите на родопчаните, на родопчанките върху лицето, на които е изписана собствената им история в отношение със земята, в голяма степен, приличат по някакъв начин на пейзажи. Гледаш самите Родопи в тези лица. Те разказват за планината и България. Изложбата е богатство, което нашата култура притежава благодарение на Петра. Тя е класик на българската фотография. Самият ѝ подход към работата е класически в най-красивия смисъл на думата, без изхвърляния, без напразни ходове, без случайност.

Деяна Стаматова

Родена в гр. Бургас. Деяна Стаматова завършва техникума „Юлиус Фучик, а по-късно става асистент в Полувисшия учителски институт в Бургас. Няколко години по-късно се премества в София, където работи за вестник „Жар“, „1000 дни“, „Експрес“ и „168 часа“. Извън фотожурналистиката, Деяна Стаматова работи по лични художествени проекти. Известна е най-вече със своя алтернативен прочит на голото тяло. Отдава голямо значение на работата във фотографската лаборатория. За нея всички експерименти, които са постигнати в нея, са не по-малко важни от самия снимачен процес. В кариерата си има повече от двадесет самостоятелни изложби и десетки награди от български и международни фотосалони.

БУНТЪТ НА ИЗОБРАЖЕНИЯТА

Изложбата, посветена на 80-тата годишнина от рождението ѝ, представя нейни емблематични серии и включва над 50 фотографии, сребърно-желатинови оригинали, копирани лично от авторката и дарени на НСФА от съпруга ѝ.
Деяна Стаматова споделя: „ За мен актът е всичко друго, но не само показването на човешкото тяло… За мен актът става акт, когато говори за същността на актувания, за характера на модела. Към този характер аз прибавям някаква идея, която той самият носи в себе си… Защото актовата фотография е начин да разбереш човека, който е изобразен. Защото смисълът на цялата фотография въобще, на всичките ѝ жанрове е да покаже хората, човека, средствата, с които си служи. Фотографията въобще е човекът. Той винаги е в центъра на всяко изкуство – човешката личност, човешката същност. А тя може да бъде изобразена и чрез актовата фотография… Аз знам какво е жена, самата аз съм жена…“

Румяна Бояджиева

Родена е в село Цар Иван Асен, Поповско. Кариерата си започва в списание „България” под зоркото око на Никола Стоичков. Със създаването на Българската телевизия постъпва на работа и така става основател и ръководител на фотоотдел, където работи до преждевременната си кончина през 1992 година. Автор на самостоятелни изложби, пътували и зад граница. Член на Съюза на българските журналисти. Носител е на звание AFIAP. Печели множество награди, а своеобразен връх отбелязва през 1966 г., когато нейна снимка става плакат и е на корицата на каталога на World Press Photo. Носител е на голямата награда на Photokina. Не ѝ е разрешено да пътува в западни страни, но е удостоена с орден „Кирил и Методий” І-ва степен. Отдава години на балетното изкуство, което ѝ носи признанието от балетния специалист Арнолд Хаскел за нейна изложба на Варненския балетен конкурс: „Не знам къде е по-големият балет – тук, в изложбата или там, на подиума.”.
ИЗБРАНО
Колекцията представя най-важните професионални черти на Румяна Бояджиева, една от които е репортажното изкуство на градското всекидневие, извличащо моменти от този неовладян живот всекидневен, който обаче носи чудесната възможност да се приближиш до човека, да го усетиш, да му дадеш шанс през една ситуация, често леко забавна или дори комична, да прояви себе си.
Тя беше и създаде в някакъв смисъл модела на фотограф на телевизията. Практически, когато минете през таблата в Националната телевизия в момента, ще видите нейните фотографии и всички хора, които живеят чрез тези фотографии. Те са това, което Ролан Барт нарича фотограми и са едновременно части, обикновено от някакъв сюжет, спектакъл, филм, продукция, а едновременно с това актьорите, които участват в този спектакъл, са представени като самите себе си, като хора.

Проф. Румен Георгиев – РУМ

Роден на 26 септември в село Бежаново, Ловешка област. През 1973-а година завършва московския Висш държавен институт по кинематография, а 17 години по-късно става доцент по фотография. Дълги години е оператор в киноцентър „Бояна“ и „Студия за документални и научнопопулярни филми“. Междувременно работи на свободна практика като фотограф-редактор. През 1979-а година е удостоен със званието фотограф-художник. През 1997 година, Румен Георгиев – РУМ основава в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” специалността “Художествена фотография“, която за първи път дава възможност за висше образование по фотографско изкуство в България.
През годините е имал десетки самостоятелни изложби в България и чужбина. През 1993 година неговият проект „Балкански фотографи наивисти“ получава стипендия от шведската фондация „Erna & Victor Hasselbald”. След смъртта му през 2008 година огромната част от неговия архив се губи. Носител e на почетната статуетка АКАДЕМИКА.
По повод цикъла “Обикновените хора”, големият френски фотограф Анри Картие-Бресон пише на Румен: „… Бях истински трогнат от хубавия Ви албум, в който Вие доказвате, че с внимание и сърце, всички хора стават (не)обикновени.“.

ИЗБРАНО

Изложбата показва фотографии от циклите “Обикновените хора”, “Селска кръчма”, “Болнична стая № 13” и други, запазени в архива на НСФА “Янка Кюркчиева”. Снимките му по неповторим начин разкриват красотата на ежедневните човешки взаимоотношения.
„Ако става дума за това в кой жанр съм работил най-много, то това ще бъде репортажната фотография в най-широкия смисъл на думата. Друг жанр е това, което англичаните назовават “street photography”, където не става въпрос за фотографиране на улицата и сградите, а в идиоматичен смисъл – на хората.“ (РУМ). Всички изложени фотографски копия са изработени собственоръчно от автора.

Янка Кюркчиева

Янка Кюркчиева е емблематична фигура в българската фотография.

Родена е в гр. Велико Търново на 24 април 1929 година. „Името ѝ е широко известно в цялата страна. Знаят го стотиците ученици, завършили фотографския отдел на Техникума по полиграфия и фотография…” – така започва творческият портрет от Борис Юскеселиев, публикуван в сп. “Българско фото” през 1981 г. Тези думи са актуални и днес, но трябва да добавим и студентите от НБУ, където преподава от 1996 до 2006 г., както и фотолюбителите и всички професионални фотографи в България.
Янка Кюркчиева завършва френска филология през 1955 г., но животът я отвежда в друга посока – започва работа в рентгеновия институт на ИСУЛ. Една от задачите ѝ там е да разкрие фотолаборатория. Това определя целия ѝ по-нататъшен жизнен път. Започва с научна фотография – първата ядрена фотография и първата авторадиография в България са направени от нея в периода 1959 – 1962 г.
1962 г. е началото на дългия път като преподавател по фотография, който продължава до края на живота ѝ. Признание за големия ѝ принос са орденът “Кирил и Методий” І степен, диплом-звание “Преподавател-специалист” на FIAP, званието Преподавател на годината 2000/2001 в НБУ. Като член на лекторската група към FIAP изнася множество доклади на международни семинари, някои от които са отпечатани в сборниците на Международната федерация за фотографско изкуство. Паралелно с преподавателската си дейност, Янка Кюркчиева работи и в областта на просветата, като издава и четири учебника по фотография, които и до днес са най-сериозните трудове по фотография от български автор, които са уникален принос за специфичното образование в тази област.
Контактите с Янка Кюркчиева не приключват със завършване на фотографското образование – тогава те едва започват. Продължават през целия творчески и професионален път на фотографите. За тях тя е не само преподавател, но и приятел, човек на който винаги може да се разчита както за професионален съвет, така и за помощ или просто човешко разбиране.
Значимостта ѝ за българската фотография обаче не се изчерпва единствено с обучените от нея фотографски кадри. Тя самата е и изявен творец, участвал в множество наши и международни изложби, получил и международно признание – AFIAP (Артист на Международната федерация за фотографско изкуство) от 1974 г., звание „фотограф-художник“ от 1970 г., с множество дипломи, грамоти и отличия.
Първата самостоятелна цветна художествена изложба в България е нейно дело. “Това бе една от първите и тогава редки срещи на ценителите на фотоизкуството с цветната фотография, която остави силни впечатления и увереността, че изкуството може да се твори и със средствата на цветната фотография”.
Говорейки за Янка Кюркчиева, не можем да подминем и множеството статии в областта на фотографското майсторство, фотопедагогиката, научната фотография, историята на фотографията. Участието ѝ като член на жури е гаранция за безкомпромисна оценка на творбите и престижност за всеки фотоконкурс.
И все пак може би една от най-големите ѝ заслуги за българската фотография е създаването на Българско национално сдружение Фотографска академия през 1999 г., чийто основател и почетен председател е. То е звеното, обединяващо фотографите от всички браншове на професията, както и изявените фотолюбители от цялата страна. Участието в ежегодните прегледи на фотоизкуството, организирани от Национално сдружение Фотографска Академия, което днес с гордост носи името на Янка Кюркчиева, е престижно за всеки български фотограф, а получената в тези прегледи награда е израз за признание на творческите постижения на автора. Най-високото отличие, на което може да се надява един фотограф у нас е получаването на почетната статуетката АКАДЕМИКА на НСФА, която е голямата награда, присъждана за особени заслуги във фотографията. През 2006 г. на Янка Кюркчиева беше присъдена почетната статуетка АКАДЕМИКА.
Янка Кюркчиева възстановява членството на България в FIAP през 2003 година, като НСФА става оперативен член и официален представител на FIAP.
Нейното дело и личност ще оставят дълбоки следи в живота и професионалната кариера на няколко поколения български фотографи. Целият ѝ живот беше белязан с работа за развитието и утвърждаването на хората, отдадени на фотографското изкуство.

ИЗБРАНО

Представената в настоящото издание изложба включва фотоси, изпълнени с класическа фотографска апаратура и ръчно цветно копиране. В тях са разкрити богатството на цветове и форми, получени при творческата интерпретация на графичните фотографски техники. Уникални художествени и документални кадри са запечатали много паметници на културата, хора и събития, случили се за първи път
в страната. Янка Кюркчиева показа тази изложба само месец преди смъртта си във Велико Търново и я дари на търновския музей.