Holds our Photographers and Photographer specific data

Генчо Петков

Leave a comment

Роден през 1957 г. в гр. Велико Търново. Занимава се с фотография от 1975 г. Фотограф-художник от 1985 година, с колекция на тема “Голо тяло”. Професионален фотограф от 1985 г. Специализира в High school Polygraph project, Karl Marks Staadt, ГДР. Удостоен e със званието Артист на FIAP през 1989 г. Става EFIAP през 2018, която се оказа особено успешна за него, завоювал 43 медала от престижни конкурси. Съoсновател на международен фотографски пленер Бодиграфия. Член на жури на международни FIAP салони. През 2013 г. става носител на почетната статуетка АКАДЕМИКА. Получава награда „Фотограф на годината“ в първото издание на Voubs International Photography Awards 2016. Доверен фотограф за виртуални турове в Google Maps/Street View, с локация Велико Търново. Носител на над 80 високи международни и 38 национални отличия. Има над 340 приемания на творби в международни и национални изложби и конкурси. Негови творби са собственост на частни колекции.
22 АРТ ФОТОГРАФИИ
Изложбата „44 арт фотографии“ включва 22 фотографии на Генчо Петков, EFIAP и 22 на Никифор Тодоров, ЕFIAP. В изложбата са подбрани най-добрите 22 кадъра на Петков, създадени в продължение на 38 години. Плод са на дългогодишните му търсения и открития в безкрайната вселена на образите, постоянно рисувани от светлината. Те ни превеждат през спокойните до драматични пейзажи, през скритите символи на абстрактното, до вечните човешки страсти и чувства, изрисувани в тела, лица или композиции. Всички са показвани и награждавани, включително с първо място и златни медали, в 113 конкурси на FIAP в над 25 държави от Европа, Африка и Азия. През юни 2022 г. Генчо дари изложбата на НСФА.

Соня Станкова

Leave a comment

Eдин от най-разпознаваемите автори на художествена фотография. През 1990 г. получава званието „Фотограф-художник“. От 2016 година е член на СБХ. Носител e на почетна статуетка АКАДЕМИКА за 2020 г. От 1982 г. е посветена на творческата си работа, като обръща специално внимание на визуалния език на фотографията, като анализира света и ни го предава чрез използване на експресивни форми. Участвала е в „Биенале на българската фотография”, „Международни фотографски срещи”- Пловдив, както и в други фотографски форуми и изложби в България и чужбина. Соня се е насочила към изключително персонално изучаване на околната среда и човешкото присъствие в нея, като се отличава с много специфична гледна точка към външния свят. Нейни фотографии са публикувани в списанията “Colours” of Benetton, “Mary Claire” Italy, “Photo eye” и “PHO” България.
РЕПОРТАЖНИ ПОРТРЕТИ В СТУДИО
Проектът на Соня Станкова ни връща назад във времето, когато тя работи във фотостудио в Пловдив. Пред обектива и’ застават хора с различен статус, като пред машина на времето, с която искат да оставят своя образ. Те позират, тялото им сякаш не участва, а носи скритата информация, останала извън полезрението на камерата.
Соня сменя обектива и ги заснема в цял ръст с голямоформатна камера, на панхроматични фотоплаки формат 9/13. Портретите, направени тогава, в различните години, се представят пред нас винаги нови, а ни връщат във времето като „Втори дубъл” в галерия „Синтезис”, сканирани, разпечатани в голям формат и актуални. В емулсията на негативите е запечатано времето, разказани са човешки съдби и не знаем коя е следващата им спирка.

Цончо Балканджиев

Leave a comment

Роден е през 1953 г. в Павликени. Сериозните си занимания с фотография започва през 1977 г. През 1984 г. от Министерство на културата е удостоен със званието „Фотограф-художник”. Участник е в над 100 световни салона под егидата на FIAP с много награди – в Германия, Полша, Русия, Франция, Италия, Турция, България и др. Изявите му бързо го налагат като име във фотографските среди. Снима най-вече портрети и пейзажи. През 2013 г. е удостоен със званието Aртист на FIAP, а през 2020 г. и със званието EFIAP. Автор е на 15 самостоятелни изложби из цялата страна и участва в общи международни изложби. Носител е на почетна статуетка АКАДЕМИКА за 2017 г.
РОДОПСКИ ШАРКИ
Любовта на автора към това кътче от България се появява през далечната 1984 г., когато за първи път посещава Родопите. През годините изминава хиляди километри в търсене на интересни сюжети и различни гледни точки. Има места, на които се връща по 30 – 40 пъти, докато успее да направи добър кадър. Запленен е от красотите на българската природа, особено прелестите на Родопите, които боготвори. Той снима спиращи дъха фотографии с много цвят, с много детайл, с изключителна култура на изображението и с много любов, които отварят пред публиката един прозорец към красотата на българската природа и към разнообразните форми, които земята е създала в своето развитие. Колкото повече локации успява да посети, толкова повече успява да заснеме и да сподели с публиката прелестите на планината. Усетът за композиция и светлина Цончо наследява от изобразителното изкуство, защото дълги години работи като преподавател в тази област. Не обича да обработва кадрите си прекалено много. Компютърната намеса е съвсем минимална, подчертавайки автентичността на уловения момент.

Гаро Кешишян

Leave a comment

Един от най-значимите български фотографи. Роден е във Варна през 1946 г. В периода 1971-1981 работи като инженер-технолог в двигателостроенето. Над 30 години е на сцената на фотографското изкуство. Минал е през всичките му значими прояви и е получил най-високите отличия. Участвал е в авторитетни форуми на фотографията в почти всички страни на Европа, в САЩ и Канада и в някои от най-престижните фотографски фестивали като Les Rencontresd’ Arles и Foto Fest – фотографското биенале в Хюстън, САЩ. Творби на Гаро са част от колекцията на Фондация „Серджо Поджанела“. Посвещава работа си на тематични серии, избирайки своите субекти от различни прослойки на обществото. Носител е на почетна статуетка АКАДЕМИКА. През 2022 г. Гаро дари на НСФА изложба от 30 свои емблематични кадъра. Имахме въпрос – име на изложба!? Отговорът беше: „Просто „Гаро Кеш““.
ГАРО КЕШ
Откъдето и да тръгне – от пристанището във Варна или от улиците на Ню Йорк, от факт или от постановка – Гаро стига все до едно и също натрапчиво усещане за съществуване извън перипетиите на съществуващото. Той го измъква от гледката, подобно на стареца на Хемингуей, който измъква от морето оглозгания скелет на огромна риба. Може би и Гаро като старецът сънува лъвове, а фотографията му (заедно с житейския маниер, по който я практикува) се подчинява на някаква дзенбудистка логика на съзерцанието: онова, което тя в последна сметка показва, не може да бъде видяно, но въпреки това, трябва да те накара да продължиш да го гледаш. Пред камерата му всичко е кладенец, както впрочем и самата камера не е нищо друго, освен такъв кладенец…
ПОРТРЕТИ НА МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ
Тази изложба е приключение, продължаващо през годините, съчетаващо иронията и проникновението. С много чувственост и въображение, Нели интерпретира действителността, създавайки фотографии в най-чистия им класически вариант. Тя разчита на естетиката, на формата, изважда елегантно на показ скритите, подсъзнателни фантазии без да набляга на директната сексуалност. Размива бруталното, често търси гротеската между черното и бялото и я поднася на зрителя като завършен виртуален хибриден образ. Тялото е контур в заиграването със светлината, част от декора на разобличената реалност. Ситуациите са режисирани и разиграни по специфичния начин, чрез който Нели умее да обобщава предизвикателството. Изложбата е много лична. Резултат от дълъг и интригуващ процес, в който модел и фотограф преминават през драматични метаморфози, разменят лични пространства, втурват се с малки и големи крачки през дните и оставят в снимките много спомени и споделени емоции.

Нели Гаврилова

Leave a comment

Родена е през 1964 г. в София. Завършила е техникум по полиграфия и фотография. През 1990 г. ѝ е присъдено званието фотограф-художник. Носител e на почетната статуетката АКАДЕМИКА за 2021 г. за изключителни заслуги във фотографията. Нели е утвърден автор с доказана лична позиция и новаторски стил в съвременната черно-бяла арт фотография. Характеризира се с нестандартни решения, перфектно владеене на композицията; категоричен майстор в портрета и акта. Автор на 21 самостоятелни фотоизложби в България, Чехия, Гърция, Мексико, Монголия, Словакия. Получила е над 20 престижни награди от национални и международни биеналета и конкурси. Нейни творби са собственост на частни колекции в Австрия, Германия, Дания, Франция, САЩ и Канада. Носител на Националната награда за фотографско изкуство „Анастас Карастоянов” за 2021 г. за ярко творческо присъствие в съвременната фотография.
ПОРТРЕТИ НА МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ
Тази изложба е приключение, продължаващо през годините, съчетаващо иронията и проникновението. С много чувственост и въображение, Нели интерпретира действителността, създавайки фотографии в най-чистия им класически вариант. Тя разчита на естетиката, на формата, изважда елегантно на показ скритите, подсъзнателни фантазии без да набляга на директната сексуалност. Размива бруталното, често търси гротеската между черното и бялото и я поднася на зрителя като завършен виртуален хибриден образ. Тялото е контур в заиграването със светлината, част от декора на разобличената реалност. Ситуациите са режисирани и разиграни по специфичния начин, чрез който Нели умее да обобщава предизвикателството. Изложбата е много лична. Резултат от дълъг и интригуващ процес, в който модел и фотограф преминават през драматични метаморфози, разменят лични пространства, втурват се с малки и големи крачки през дните и оставят в снимките много спомени и споделени емоции.

Светлана Бахчеванова

Leave a comment

Светлана Бахчеванова е български фотожурналист и основател на издателство FotoEvidence. Като журналист тя работи предимно над дългосрочни проекти, често свързани с нарушаване на човешките права и социалната несправедливост. В България тя е работила за вестник „Демокрация“ и БТА.
През 2001 година Светлана се премества да живее в Бруклин, Ню Йорк, където основава издателството FotoEvidence Press. Фотографските книги, които тя и нейният екип издават, са свидетелства за нарушени човешки права и социална несправедливост, от където идва и името на издателството. Много от публикуваните книги са награждавани през годините като „най-добра книга на годината“ от списание Тайм, Ню Йорк Таймс, Вог и др. Носител e на почетна статуетка АКАДЕМИКА за 2015 г.
И ТОЙ ДОЙДЕ НА БЯЛ КОН
„И той дойде на бял кон“ е фотографски проект за ролята на старите традиции в тенекеджийския клан на българските роми. В тази общност младите момичета на възраст за женене са представяни на обществото по време на така наречените „пазари за булки“. Темата отразява сложни въпроси, свързани с културната идентичност, правата на жените, социалната интеграция, както и ролята на мас медиите в изграждането на малцинствена идентичност. Авторката започва този проект, за да допринесе за по-доброто разбиране на това какво преживяват калайджийските жени по време на тези „пазари“ и какъв е животът им по време на т.н. организиран брак, като се надява да помогне за по-доброто разбиране на малцинствената култура в европейското общество, каквото е вече българското.

Цочо Бояджиев

Leave a comment

Думата „философ“ винаги е стояла естествено до името на Цочо Бояджиев. Роден през 1951 г. в Троян, той е един от водещите хуманитаристи в страната, специализиран в Европейското средновековие, Ренесанса и Античността. Между 1991 и 1999 г. ръководи Катедрата по история на философията в Софийския университет, а след 2000 г. е директор на Института за Средновековна философия и култура в София. Носител е на националната награда „Христо Г. Данов“, голямата награда на Портал Култура, наградата „Златната метафора“, Големия кръст на Суверенния Малтийски орден. Наред с научните му монографии, Бояджиев има присъствие и като поет и фотограф. Свои фотографии е показвал в самостоятелни и групови фотографски изложби, както и в издадените съвместно с Николай Трейман фотоалбуми „Пътят на човека“ и „Домът на човека“. Разсъжденията си върху визуалното изкуство и ролята на изображението във времето той събира във „Философия на фотографията“.
СНИМКИТЕ ГОВОРЯТ
Четвърто издание на Конкурса за художествен анализ на фотография „Снимките говорят“, който отново провокира любители на фотографията и професионалисти да опишат с думи това, което говорят кадрите на фотографа проф. Цочо Бояджиев. Избирайки сюжет, той открива в него дълбоко закодирано значение. Поетичната му нагласа го представя в изразителна форма. Така се раждат многобройни фотографии, за които възкликваме „и аз видях това, но не му обърнах внимание“. Проф. Цочо Бояджиев притежава усет, бърза реакция, овладени изразни средства. Обикновено по фотографията можеш да съдиш за интересите и професията на фотографа. Човешкото във фотографията в широкия смисъл на думата е това, което го интересува.

Росен Коларов

Leave a comment

Проф. д-р Росен Коларов е роден на 10. 06. 1959 г. в София. Д-р Коларов е професор по лицево-челюстна хирургия. Понастоящем е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Има десетки публикации в нашия и международния печат. Отдал е дълги години на работата си като председател на УС на SOS – Детски селища в България. Фотографският му опит обхваща повече от 40 години. От 1990 г. е фотограф-художник. «Фотографията е вяра. Тя е символ верую. Не е възможно да правиш фотография, без да вярваш в нея,» споделя проф. Коларов. Автор е над 20 самостоятелни изложби и има участия в над 60 национални и международни изложби. Носител на над 30 награди, между които в Япония, САЩ, Македония, Сърбия и в други страни. Негови снимки са собственост на музея за пресфотография в Осло и музея за изобразителни изкуства „А. С. Пушкин“ в Москва. Преподавал е фотография в Нов български университет и в Софийския университет. Многократно е участвал в журита на фотографски конкурси. Учредител и член е на Фотографска академия „Янка Кюркчиева“. Носител е на почетната статуетката АКАДЕМИКА.
НЕПОЖЕЛАНИТЕ
Изложбата ни връща 30 години назад към времето, когато стана ясно, че утопията ражда своята антиутопия. Започва в домовете за деца, лишени от родителска грижа и впоследствие се насочва към домовете за възрастни, неполучили синовна подкрепа. В изобразителната работа на Росен Коларов не се забелязва напрежение и стремеж към оригиналност, търсене на ефектни формални или съдържателни решения, често срещани във фотожурналистиката. Но го няма и обратното – туширане на нелицеприятни детайли. Погледът е внимателен и премерен, личи пристрастието към фотодокументализма. Цялата изложба се отличава с прецизен баланс между документалния разказ, хуманната поанта на лекаря, внимателното и съпричастно, подкрепящо вглеждане в проблема и укротено, но адекватно изграждане на формата. И както казва авторът: „Снимката е субективно отражение на заобикалящият ни свят, пречупено през съзнанието, интелекта, емоциите, културата, възпитанието и светогледа на фотографа“.

Живко Арабов

Leave a comment

Доц. Живко Арабов е роден на 18 октомври 1946 г. в гр. Добрич. Открива магията на
фотографията по време на следването си във Висшия лесотехнически институт. Скоро той
става един от най-младите членове на Българския Фотоклуб, а през 1974 е удостоен със званието „фотограф-художник“. През същата година поема ръководството на фотоклуба към Централния студентски дом на културата. През 1985 г. е обявен за Фотограф на годината в конкурс на списание „Българско фото“. Живко Арабов е носител на над 100 награди в национални и международни фото конкурси. Негови самостоятелни изложби са показвани в София, Коми АССР, Москва, Стокхолм, Скопие, „Фотоваканция”, Созопол „Аполония 89“. Негови снимки илюстрират представителни албуми, като тези на детската асамблея „Знаме на мира“ и проекта „Красива България“. След 1990 г. става преподавател по художествена фотография в НАТФИЗ, а по-късно в НБУ. През 2010 г. получава плакет на НСФА „Янка Кюркчиева“ за принос към родното фотографско изкуство. Това e 102-рото отличие в 40 годишното творчество на фотографа Живко Арабов.
КОНТАКТИ
Като творец Живко Арабов е привърженик на репортажния метод на снимане. Понякога режисира, донаглася нещата, но като изхожда от реалността, от усета си към хората и проблемите им. На Арабов не са чужди експериментални и авангардни търсения, но за него те са етюди по пътя към майсторството. Той е надмогнал елементарната предметност и регистриране на ситуация. Работите му носят и предизвикват определено отношение. Изложбата, дарена на НСФА, съдържа кадри, снимани в началото на творческия път на Живко. Това са портрети на известни личности, колеги, състуденти и случайни младежи. Изложбата представя творческите търсения на младия фотограф Живко Арабов.

Надежда Чипева

Leave a comment

Надежда Чипева е родена през 1957. Тя е фоторепортер и фоторедактор. Преминала е през всички етапи на фотографската професия – фотолаборатория, проявяване и копиране на цветни изображения (ръчно). Фотожурналистическата си кариера започва в БТА през 1987 г., преминава през списание „Сега”, вестник „24 часа”, вестник „Дневник”, а сега работи във вестник „Капитал”. Има няколко самостоятелни изложби – първата е в Благоевград, 1986 г., две в Утрехт, Холандия, 2007 г., Виена, Австрия, 2009 г., изложба, посветена на Бялото братство и празника им на Седемте рилски езера, 2012 г. Изложбата „Противостоене“ е част от Месеца на фотографията 2010 г. във Виена, впоследствие е показана и в София, Пловдив и Бургас. Правила е и съвместна изложба с големия Йордан Йорданов – Юри, 1997 г. Участва в много национални и международни изложби. Носител е на почетна статуетка АКАДЕМИКА и на множество награди – наградата на СБЖ за 2003-2004 за фотожурналистика и двукратно на най-престижната журналистическа награда в България „Черноризец Храбър”. Нейни фотографии са показвани в музея в Брадфорд, както и в частната колекция на Thomson Reuters, предоставена за учебния процес на редица университети.
ПРОТИВОСТОЕНЕ
Изложбата е съставена от 24 репортажни фотографии и представя части от малко познатия за широката европейска публика вътрешнополитически живот в България през годините от първата декада на XXI век. Във фокуса ѝ са както емблематични за периода политици, така и обикновени хора и събития. Творбите са продукт от работата ѝ като фотожурналист в българския седмичник „Капитал“. Фотографиите са разположени в контекста на отпечатани части от вестникарски страници с ключови изрази, даващи информация за времето и мястото, в които е създадена снимката. През годините Чипева става все по-строга, все повече пречупва света през ценностната си система и със своята фотография му дава оценка, съвсем не ласкава. Ако видите кадрите на хората на прехода, ключови фигури, със социални проблеми и всичко, което е представлявал нашият живот, ще разберете, че Надежда Чипева го наблюдава с голямо внимание, с голямо очакване, но в никакъв случай не повърхностно.